Свободно за отсъствията

Еманципираната жена и отсъстващата жена са две съвсем различни неща. Не са синоними. Казвам това, защото е на път да се случи опасна подмяна. Повод за сериозни дебати стана отсъствието  на съпругата на президента на България Росен Плевнелиев – Юлиана от церемонията по встъпване в длъжност на държавния глава.

Две отсъствия белязаха коментарите на церемонията. Първото на първата дама и второто – на втория президент, вицепрезидента ген. Ангел Марин. Желанието на ген. Марин да произведе събитие с отсъствието си на тръгване, не успя да постигне търсения ефект. След 10 годишно публично отсъствие още едно отсъствие да тури точката, е определено доказателство за последователност, но не и за оригиналност.
Поради това е естествена лекотата, с която друго системно отсъствие замести генералското. Юлиана Плевнелиева няма никакво публично присъствие от самото начало на президентската кампания на нейния съпруг. Обясненията, че семейството трябва да остане скрито от любопитството на медиите и хората, не издържа още в самото начало. Синовете от сем. Плевнелиеви взеха дейно участие в един от кандидат-президентските клипове на баща им, а здравото семейство беше често използвано в публичното говорене на г-н Плевнелиев.

Г-жа Плевнелиева е свободен човек и живее в свободна държава. Затова тя може да взима своите лични решения. Не оспорвам правото на г-жа Плевнелиева да отсъства. Това е нейно право, което не може да й бъде отнето от никакъв протокол.
Преди няколко месеца българските граждани избраха президент, но съпругата на президента е само негов личен избор.
Това, което оспорвам остро е опитът г-жа Юлиана Плевнелиева да бъде представена от анализатори и журналисти като символ на еманципираната и успяла българска жена само защото отсъства от официална церемония и отказва да застане до съпруга си-президент. Демонстрациите й със същата лекота могат да бъдат определени и като порядъчно женско цупене и фръцкане.

Казано по друг начин, Юлиана и Плевнелиева се разделят на две, до степен, че стават две различни лица. И докато едното продължава да отсъства, на другото, любезно и твърде невнимателно, му се вменява присъствие, обагрено от революционен плам и усещане за някаква мисия. Докато Юлиана я няма, Плевнелиева става символ на свобода и зрелост. Юлиана използва активно правото си да мълчи, а медийно сътворената Плевнелиева комуникира със знаците на някакъв, очевидно, много желан и все още неслучил се политически феминизъм. Какво ще се случи, когато двете фигури се слеят? Най-вероятно поведението на Юлияна ще бъде обяснено (а така и извинено) като обикновено човешко, а онова на Плевнелиева ще кънти на кухо. Защото ако Юлиана имаше намерения да прави жестове на еманципираност в политически и церемониално значим контекст, тя щеше да е дала знак за това отдавна. Сега излиза, че защитниците на Плевнелиева просто я използват за собствените си церемонии, а еманципираната жена е карикатура или манекен.

Какви са мотивите и целите на поведението на първата дама остава тежка тайна. Лошата новина  е, че Юлиана има своите нормални семейни тайни, но Плевнелиева става пазителка на държавна тайна.

Не бива да се подменя една отсъстваща жена с една еманципирана жена. За еманципираната и успяла жена изискванията са много по-тежки. Ако г-жа Плевнелиева може да бъде символ на нещо, то е на липсващата жена и нищо повече.

В крайна сметка, системните отсъствията не създават история, защото не създават спомени.

И една интересна история: Една от дъщерите на американския президент Роналд Рейгън –  Патрисия Анн Рейгън – става известна със скандалното си поведение. Открито подкрепя абортите, обявява се против ядрените оръжия, снима се гола и дори сменя името си на Пати Дейвис като бунт срещу семейството си. При всичко това на президента Рейгън му се налага да отговори на въпроса: “Г-н Президент, става ясно, че не можете да се справите собствената си дъщеря, как ще се справите с Америка?”. Отговорът на Рейгън е ясен: “Аз мога да се справя с моята дъщеря. Мога да се справя и с Америка. Но не мога да се справя и с двете едновременно”.

 Петя Лазарова и Владимир Полеганов

Leave a comment