Осама е мъртъв! vs Да живее Осама!

За пръв път в живота си виждам хора от “моя свят” (култура и общи ценности) да празнуват нечия смърт. Може би не съм видяла достатъчно, но така или иначе ликуващите американци, които развяваха националния си флаг и крещяха името на страната си, ме смутиха. След това видях и скандиращите от другата страна и общите черти ми се сториха страшни. Огромни групи от хора, които празнуват смъртта – няма нищо по-опасно за живота от това.

Лично съм убедена, че убийството на терорист №1 Осама бен Ладен с една точна премерена акция, е разумно и справедливо. Убедена съм, че това е правилно разузнавателно и военно  действие, но пътят това да стане правилно политическо действие тепърва предстои да бъде посочен и вървян. А това е много дълъг път.

Да убиеш лидерът на най-опасната терористична група е важна стъпка в борбата срещу тероризма. Голяма цел на тази борба е да покажеш отвратителното и човеконенавистно лице на терора. То не трябва да бъде показано на нас европейците, нито на американците – ние имаме подготвен поглед за него, ние го разпознаваме, защото го виждаме срещу нас. Задачата на нашите политически лидери и на всеки от нас е да го покажем на онези хора, които живеят с него, които говорят езика му и се ядосват често на политиката ни.

Ние се нуждаем от политическо послание, с което да застанем от една страна. Започнем ли да празнуваме смъртта на враговете си ще предадем всичко, на което се основават нашите политически принципи и морални устои.

Големият риск от този спонтанен празник на смъртта е героизирането на един терорист и престъпник. Създаването на такива герои ще открие нови, по-страшни фронтове. Това ще отвори една ужасна счетоводна книга на смъртта, в което двете страни ще отбелязват с резки само трупове. Никой не знае къде и кой тогава ще тегли чертата.

Убедена съм, че трябва да разберем, че чертата е вече теглена и че ние в момента сме на кота нула. Там, където всички днес трябва да покажем ужасното лице на терора.

Ние не празнуваме смъртта, а празнуваме живота. Ние живеем в свят, в който животът е върховна ценност и онзи, който отнема живота на невинни, е престъпник. Поради това и бен Ладен е терорист, който трябваше да бъде убит – не заради смъртта, а заради живота.

Петя Лазарова

С единия куршум за Осама: край и шанс

Днес, 2ри май 2011 година, се събудихме със сензационна новина, че лидерът на Ал Кайда е убит при специална операция на американските сили. Новината беше съобщена на народа на Съединените щати, а и на целия свят лично от президента на САЩ Барак Обама.

Случилото се е събитие с огромна важност, както за роднините на хилядите жертви от 11 септември 2001 година и тези на всички военни, загинали Афганистан, така и за световната икономика. Курсът на долара, който в последните месеци вървеше надолу, след съобщаването на новината, повиши своята стойност с близо 1%.

За последните 10 години стана ясно, че войните няма да бъдат такива, каквито бяха познатите досега. Врагът става все по-абстрактен и това ще продължи да бъде валидно и за напред. Това, което ще се случи след първоначалната радост от новината, може да бъде и страхът от възмездие. Главата на терористичната огранизация падна Силата на ислямският фундаментализъм обаче не може да бъде лесно заличена. Въпреки че минаха повече от 10 години от националната трагедия на Щатите, вече като че ли посвикнахме с новините за самоубийствените атентати на радикалните ислямисти. Позабравихме и мотивите им. Не е ясно кой ще бъде заместникът на Бин Ладен. Ясно е обаче, че кандидатите за неговото място могат да бъдат много. Гневът може да бъде още по-ужасяващ. Несъмнено изявлението на Обама, че “справедливостта възтържествува” ще разгневи ислямистите – все пак Бин Ладен, макар и отговорен за атентатите от 2001 година, беше убит без присъда. Обама е този, който е разпоредил операцията. Не е нужно много, за да се повторят събитията в Мадрид или Лондон по по-модерен и жесток начин. Такива са и заканите в ислямистките форуми.

Важно е да се отбележи, че убийството на Бин Ладен идва в един тежък момент за популярността на президента Обама. Буквално преди 10 дни CNN обяви резултати от социологическо проучване, според което неодобрението за Обама е по- голямо от одобрението. Краят на месец април беше белязан от ръст на цената на петрола, както и тежки дебати около държавния бюджет и дефицита. Фактът на убийството на Бин Ладен гарантира почти сигурно преизбиране на Обама на президентските избори догодина, доверие във военния министър и оправдание за големия военен бюджет.

Сега е важно бъдещото поведение на САЩ спрямо настоящите протести в азиатските държави. Силни са позициите на Ал Кайда в Йемен и Саудитска Арабия. Важно е наистина Щатите да спечелят младежите на своя страна, а не да се случи радикализацията им в резултат от отчаяние, защото това са хората, които излизат на улиците. Защото сегашната секуларизация е привидна. Нека не забравяме, че всички протести се случват именно след петъчната молитва. Желанието за край на корупцията, освобождаване на политически затворници, избираемо правителство и президент, или накратко – за демократизация – не означава по- малко вяра в Аллах.

Това може да бъде постигнато. Какво виждахме преди? По улиците се гореше американския флаг и се крещеше “смърт за Америка”. Сега какво виждаме? Част от плакатите, които държат в ръцете си протестиращите, са на английски език – те са насочени към Запада. Протестите се организират във facebook и twitter.

Много въпроси могат да бъдат зададени сега: кой ще бъде новият водач на Ал Кайда? Ще бъде ли достатъчно харизматичен, какъвто беше Бин Ладен за членовете на организацията? Ако не, ще бъдем ли свидетели на упадък на Ал Кайда? Ще намерят ли потвърждение съмненията на интернет потребителите, които се съмняват в смъртта на Бин Ладен и автентичността на единствената снимка на мъртвия водач? Ще бъде ли преизбран Барак Обама догодина? Отговори на тези въпроси предстои да получим, но със сигурност смъртта на Бин Ладен е край на една епоха, но и начало на друга.

Мария Захариева