Дребен “граждански” тарикатлък

“Не слушай какво ти говоря, а  гледай какво правя” – с тази народна мъдрост често се обяснява поведението на политиците. Златното правило за дешифриране на политическите знаци обаче се оказа прекалено тясна дреха за някои планове за спечелване на гражданската любов. “Не слушай какво ти говорят политиците, не гледай и какво правят, не обръщай внимание на това, което обясняват, че правят – ти знаеш какво ще стане”. По тази формула се развива проектът “България на гражданите”, който преди дни основа бившият европейски комисар Меглена Кунева.

Желанието на г-жа Кунева да участва в управлението не е нужно да бъде доказвано. То вече многократно е мерено –  последните два пъти са като кандидат за евродепутат от НДСВ и като кандидат за президент на отминалите преди месец и половина избори. И в двата случая г-жа Кунева получи много добри, в голяма степен, лични резултати. На този фон, необясними остават опитите да се скрие желанието й за участие в управлението. Това не е срамна работа. Ако онези, които я вършат, се опитват по всякакъв начин да я представят като срамна, вероятността рано или късно да се срамуват от себе си, докато всички се срамуват от тях, е голяма.

Гражданска дреха и широка и вероятно удобна. В нея могат да се напъхат всякакви форми и много да не личи какво е вътре. Когато тя е само артистичен костюм за появяване върху сцената и разиграване на няколко етюда, публиката бързо забелязва – дрехата е хубава, но е от друг спектакъл.

Срамът от политическото е срам за политиката. Политиката няма да стане по-добра, ако се упражнява под прикритие и чрез ефемизми. “Гражданското” стана метафора за “политическото” (за високо образовани, по-скоро млади и активни хора – както се подчертава не без известна спекулация).  Тази формула е показал резултати похват в партийното строителство. Това  обаче не отменя факта на нейното лицемерие и казано по-ясно, не е нищо друго освен дребен тарикатлък.

Г-жа Кунева и нейните “опълченци” (както тя ги нарече в обръщение преди изборите) се определиха като алтернатива на властта. Гражданите могат да са алтернатива на властта само правейки революция, или поне опит въстание. От заявките на новото гражданско сдружение разбрахме, че “пътят е по-важен от целта”, че е “нужно първо да се мисли”, че “съдържанието е по-важно от формата”, че “партиите са само инструмент”.  Освен дълбоката мъдрост в тези думи има и дълбока лъжа. Партиите не са само удобна форма, в удобно време и място, инструмент за постигане на властта – партиите се заявяват като такива, заявяват целите си, средствата, които ще използват, носят отговорност пред хората, подлежат на контрол, участват в управленския живот спрямо законите му.

Гражданските скокове в политическата градина са добре познати. Проблемът в момента е, че дребният “граждански” тарикатлък не отговоря на очакванията, които човек има към първия български еврокомисар и първия българин, спечелил приза европеец на годината. От такива хора очакваш да са европейци – в главата ти, това означава, да не спестяват истината, първо за себе си.

Въпросът “В колко партии може да членува едни човек по едно и също време” е законодателно ясен. Отговорът крие част от пъзела, който редят г-жа Кунева и нейните опълченци (особено онези, които имат актуално партийно членство в НДСВ). Очевидно форматът за участие на следващите парламентарни избори в момента се избистря. Той определено не позволява създаването на нова партия. защото тогава водещи фигури от сдружението ще трябва да напуснат НДСВ (партията, която ги издигала за министри и зам.-министри). Това е нормален процес, но комуникационно труден. Защото тогава следват обясненията защо напускаш – защото каузата се е изчерпала, защото духът е напуснал тялото или защото партията уверено седи на електоралното дъно.

Ако г-жа Кунева иска да бъде алтернатива на партиите и партийните лидери, които обвини във всички грехове на демокрацията има едни сигурен път и той е – да бъде откровена. Не да не бъде политик, а да бъде откровен политик.  Усилието ще си струва.

И така, г-жа Меглена Кунева прави партия “по един или по друг начин”, така или иначе. И това не е срамно, а хубаво. Това е инструмента, който дава възможност на хората да търсят свои представители и да искат да участва в политиката, изграждайки демокрацията.

Петя Лазарова