Някакъв мъж върви из всички медии и разказва, че бил народът. Казва се Янко. Устата на Янко се е превърнала в устата на народа и той изрича всичко онова, което народът иска да каже. Главата на Янко е главата на народа и там е всичко онова, което народът иска и мечтае. Краката на Янко са краката на народа и те не спират да кръстосват улиците. Вероятно и сънищата на Янко са сънищата на народа. Казано накратко – Янко е народът.
И когато Янко казва, че той, народът трябва да взима сам решенията за управлението на държавата, то това означава, че той, Янко ще взима тези решения. Директно, защото е народът. И когато Янко казва, че политиците трябва да бъдат съдени пряко от народа, то това означава, че той, Янко ще бъде съдията в процеса на площада.
Речено- сторено. Г-н президентът, който е баща на народа, вижда Янко и като добър баща, решава да даде на сина си всичко, което иска. Затова г-н президента тутакси измисля място за Янко. Нарича го обществен съвет. Общественият съвет, заявява бащата, трябва да казва на служебното правителство какво да прави. Гарантирано от президента Янко получава по право и заслуги водещо място в този Обществен съвет.
Когато не може да бъде съставен кабинет в рамките на действащото Народно събрание, президентът е задължен да състави служебно правителство. Според Конституцията в този момент Народното събрание се разпуска. Затова и кабинетът няма право на законодателни инициативи.
И ето, тук сега се появява обществения съвет на Янко. Застава на мястото на парламента, президента и останалите институции и почва да диктува. Премиерът – изпълнява. Не е нужно да има закони – Янко диктува. Янковият съвет става Янков парламент. Янко отива там, защото е посочен. Президентът, по негова бащина обич, му дава това място. Янко е сам там, не представлява никого. Не е нужно. За Янко народът не може да се гласува, защото Янко е народът.
Общественият съвет на Янко се оказва в нарушение на Конституцията. Да кажем обаче, че ситуацията е извънредна. С това Янко ще е съгласен. Да приемем, че щом Янко иска, Конституцията може да се наруши. Стига да я нарушава Янко, разбира се. И така, Янко започва да диктува на кабинета какви решения да взима. От името на народа. Ето, най-сетне, Янко започва да упражнява властта. Директно. Премиерът се превръща в инструмент на волята му. А Янко воля има. Янко решава. Янко иска.
Янко иска власт на народа. Но Янко получава само власт на Янко. Защото във властта е само Янко и никой друг няма.
Янко има жена. Знае какво иска тя. Поне така си мисли. И той го иска. Но иска ли народът това, което иска Янко за жена си?
P S Всяка прилика с действителни лица не е случайна.
Петя Лазарова