Янко е моралът

Днес Янко каза, че е моралът. Каквото той каже, че е добро, става добро. Каквото за него е лошо – е лошото.

Янко каза още, че вече знае какво иска. Написал го е на две страници. Дава го на президента, президентът на правителство, правителство на парламента – и готово. Политиците, където и да са, и каквито и да са, са затова, за да направят каквото Янко иска. След това да изчезват.  Но засега на Янко му трябват – заради онези двете страници.

Политиците слугуват, те са слуги на народа, тоест, на Янко. Политиците са машинки за гласуване в ръцете на Янко. Янковите ръце, разбира се, са чисти. Ако вземат, че не гласуват, Янко ще ги принуди. Има си начини да минава неговата. Хвана им цаката и ще си ги цака. Ще стои пред парламента и ще спира движението. Той вътре не иска да влиза. Вътре е лошо. Вън е добро. Янко ще седи отвън и ще тропа с краче, щом някои отвътре тръгне да шава неморално. Седи Янко пред парламента и натиска, и притиска, и не ги пуска. Сега ги е хванал. Натискът му е единните народни воля и мощ.

За Янко никой не е гласувал. Не му и трябва, нали е народът, не можеш да го избереш. Неморално е дори да се мисли, че това е възможно.

Днес Янко каза, че имал и лице. Но има ли Янко дупе?

Петя Лазарова

Янко е народът

Някакъв мъж върви из всички медии и разказва, че бил народът. Казва се Янко.  Устата на Янко се е превърнала в устата на народа и той изрича всичко онова, което народът иска да каже. Главата на Янко е главата на народа и там е всичко онова, което народът иска и мечтае. Краката на Янко са краката на народа и те не спират да кръстосват улиците. Вероятно и сънищата на Янко са сънищата на народа. Казано накратко – Янко е народът.

И когато Янко казва, че той, народът трябва да взима сам решенията за управлението на държавата, то това означава, че той, Янко ще взима тези решения. Директно, защото е народът. И когато Янко казва, че политиците трябва да бъдат съдени пряко от народа, то това означава, че той, Янко ще бъде съдията в процеса на площада.

Речено- сторено. Г-н президентът, който е баща на народа, вижда Янко и като добър баща, решава да даде на сина си всичко, което иска. Затова г-н президента тутакси измисля място за Янко. Нарича го обществен съвет. Общественият съвет, заявява бащата,  трябва да казва на служебното правителство какво да прави. Гарантирано от президента Янко получава по право и заслуги водещо място в този Обществен съвет.

Когато не може да бъде съставен кабинет в рамките на действащото Народно събрание, президентът е задължен да състави служебно правителство. Според Конституцията в този момент Народното събрание се разпуска. Затова и кабинетът няма право на законодателни инициативи.

И ето, тук сега се появява обществения съвет на Янко. Застава на мястото на парламента, президента и останалите институции и почва да диктува. Премиерът – изпълнява. Не е нужно да има закони – Янко диктува. Янковият съвет става Янков парламент. Янко отива там, защото е посочен. Президентът, по негова бащина обич, му дава това място. Янко е сам там, не представлява никого. Не е нужно. За Янко народът не може да се гласува, защото Янко е народът.

Общественият съвет на Янко се оказва в нарушение на Конституцията. Да кажем обаче, че ситуацията е извънредна. С това Янко ще е съгласен. Да приемем, че щом Янко иска, Конституцията може да се наруши. Стига да я нарушава Янко, разбира се. И така, Янко започва да диктува на кабинета какви решения да взима. От името на народа. Ето, най-сетне, Янко започва да упражнява властта. Директно. Премиерът се превръща в инструмент на волята му. А Янко воля има. Янко решава. Янко иска.

Янко иска власт на народа.  Но Янко получава само власт на Янко. Защото във властта е само Янко и никой друг няма.

Янко има жена. Знае какво иска тя. Поне така си мисли. И той го иска. Но иска ли народът това, което иска Янко за жена си?

P S Всяка прилика с действителни лица не е случайна. 

Петя Лазарова