Когато маршрутът е позиция, внимавай къде ходиш

През последните 8 дни протестиращите в София начертаха пътя на своя протестен пешеходен ритуал. Маршрутът на възмущението започва от сградите на властта – през Орлов мост – към партийните централи – и завършва пред парламента. Основното искане е за оставката на правителството на примиера Пламен Орешарски. Основното послание – „така не може да се управлява повече” – е насочено към всички политически сили. Искането за оставка спонтанно се постави там където оставката се дава и приема (Министерски съвет и Народно събрание) и на знаково място, където това искане показва силата си, каквото е Орлов мост.  

Включването в маршрута на централите на политическите партии стана също спонтанно. А когато няколко хиляди души тръгнат на някъде категориите правилно и неправилно са непотребни. Първите 2 дни минаването през централите беше спокойно, после дойдоха барикадите и камъните, а с тях – и изключването. Игнорирането на централата на партия „Атака” стана единодушно и мигновено. И барикадите на „Атака”, и хвърлянето на камъни по централите на БСП и ДПС по странен начин работят в полза на тези партии, защото им позволява да комуникират като партиен целия протест. А този протест е политически, не партиен. Той е послание и към „тези”, и към „онези”. Затова и влизането в партийни постановки постепенно ще пренаписва лозунгите на протеста.

Директната атака към партиите – скандирането под централите и на партийния форум на европейските социалисти – обслужва запазването на  статуквото във всяка от тези партии. По този начин се симулира битка между партиите, а не се показва алтернатива. Разбира се, алтернативата не означава само и непременно нови политически субекти, тя може да се изрази и в съществена промяна вътре в същестуващите партии.

Една от опасностите е маршрута на протестиращите да се превърне в маршрут на зрители, на отделни публики, пред които опитните политически лидери ще разиграят грандиозна битка по между си, от която всички ще излязат същите.

Хилядите хора, които протестират в момента, не са еднородна група. Те не са и електорат на една или две партии. Някои от тях вероятно никога не са гласували, други, всеки път са сменяли своя избор, а трети са  били верни на една политическа идея през цялото време. Затова всяко партизиране на този протест ще го разделя и отслабва. Оставането на неутрална териотория е неговият шанс да упражни натиск за промяна върху всяка политическа сила. При вероятни нови избори тези хора няма да гласуват еднакво, но целта им е да има за кого да гласуват.

Въпросът, на който всеки има да отговори е – с кого избира да танцува. Или просто #ДАНСwithme 

 

Петя Лазарова

Между оставката и намерението за оставка

Делян Пеевски НЕ подаде оставка като председател на ДАНС.  Той заяви намерение да приеме решение за оставката му, ако парламента го гласува.  Законът за Държавна агенция „Национална сигурност” дава възможност на председателя да подаде сам оставка. Пеевски обаче не се възползва от това.

Прекратяване на правомощията на председателя може да стане по негово искане или по искане на министър-председателя, което да се гласува от парламента.

Ето защо в момента на ход е премиерът Орешарски. Той трябва да предложи на Народното събрание да прекрати правомощията на избрания председател. А след това депутатите трябва да гласуват решението му.

Така че, дилемата на вчерашния ден остава и в днешния, и тя звучи така: или Орешарски, или Пеевски.  

Петя Лазарова