Новият героичен ред

Желаещите да минат през детектора на лъжата през тази седмица се увеличиха. Със завидна настоятелност директорът на Националната агенция по приходите се е заел да покаже, че проверките, които правят в НАП, са истина именно чрез детектора на лъжата.

Преди известно време писах тук, че „заклеването в мило и свято“ и „детектора на лъжата“ скоро ще се превърнат в единствените методи, по които ще се води разследване у нас. Да, детекторът не се приема за доказателство в съда, но нима някой търси съдебни процеси и присъди?!

Лошата новина от прибягването до „присъдата“ на детектора е, че всъщност е признание и олицетворение на дълбока институционална криза. Изчезнала е убедеността, че институциите се основават на безпристрастно боравене с факти и неотклонно следване на законовия ред. Затова заключенията на институциите и техните решения, се подреждат като части от пъзела на игрите и сценариите. Институциите – не само НАП, а и съда (с неговите решения), прокуратурата (с нейните проверки), МВР (с неговите разследвания и операции) – са загубили вярата в тяхната обективност. В действията им се търсят мотиви и основания отвъд закона, търсят се личните отношения, зависимости и жестове. И когато институциите се оказват призовани да възстановят реда в функционирането на държавата, те се разпознават като заинтересовани участници. Така всяко тяхно действие се вписва в сценарий, определя им се роля, която те в правните си основания не могат да играят.

Желанието да докажеш, че институцията, която оглавяваш, работи според закона, чрез детектора на лъжата, е симптом за пълното безсилие на институцията да гарантира истината.

Прекалено голям стана броят на публичните фигури, които настояват да покажат истината чрез детектора на лъжата. Играта „истината или се осмеляваш“ е забавна, дори буди симпатии, ражда нови герои, разпознава страхливци. Лошото в нейното политическо разиграване е, че някъде между осмеляванията се губи истината.

Мнозинството от хората знаят, че детекторът по някакъв, не ясен, а по-скоро магически начин, просто посочва “истина или лъжа”. Един превърнат в диаграма магически ритуал. Чрез него може да се съди публично без съдебен процес. Така и така процесите са превърнати в ритуали.

Постепенно модерният институционален ред отстъпва пред вярата в един магически ред. В него чудесата и делата на Героите (винаги или добри, или лоши, в непрестанна борба помежду си) съграждат нова митология.

Днес чух министърът на външните работи с известно раздразнение да казва: „Основният ни проблем е, че никой не вярва на никой в тази държава. Хайде да започнем малко да си вярваме, малко да имаме доверие на това“. Министър Младенов е прав – ние определено имаме проблем с доверието. Бедата е, че доверието не може да бъде градено чрез детектора на лъжата.

Петя Лазарова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s